Исус Ще Се Върне

СВАЛИ КНИГАТА

Download (DOC)
Download (PDF)
Закупете книгата
Коментари

ГЛАВИ НА КНИГАТА

< <

Хората в трудност молят за спасител

И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Господи наш, изведи ни от това селище, обитателите на което са угнетители! И стани наш покровител, и стани наш избавител!”
(Сура Ниса, 75)

Когато четем Корана, ще видим, че на местата, където Бог е изпращал своите пратеници, преди тяхното пристигане е изживяно едно голямо падение както от социален, така и от нравствен характер. С пристигането на пророка хората, които го последвали, започнали да живеят в предоставените им от вярата богатство, изобилие и спокойствие. След смъртта на пророка именно поради тази среда една част от хората освирепели, все повече и повече се отдалечавали от религията и се насочили към безверието. Приемайки други божества освен Бог те се самоугнетили и отново те самите подготвили собствения си край.

В сура Мариам, след като Бог ни споменава за привързаността, искреността и боязънта на пророците към Господа, Той ни съобщава и как обществата, дошли след тях, напълно са изгубили тези свои убеждения. Тези хора се отдали всецяло на сладострастието си и забравили за всичко, свързано с моралните ценности:

" Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които пренесохме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Израил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те свеждат чела до земята в суджуд, плачейки. Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление. (Сура Мариам, 58-59)

Посредством различни бедствия Бог поучава хората, които са се отдалечили от вярата, които не мислят върху това защо са сътворени и върху отговорността си към този, който ги е сътворил. В замяна на това, което са направили, Бог е заменил благодатта, с която ги е дарявал, както се казва в следния айят, с един изпълнен със страдание и трудности живот: “А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има живот в лишения...” (Сура Та Ха, 124) Съществуват доста разнообразни форми на “живота в лишения”, който Бог предоставя на народите, които след като веднъж са повярвали, после са изпаднали в неверие. Недостиг на имущество и продукция, безплодие, душевно униние, предизвикано от нравствената деградация и падение, възникналите в резултат на политическата безпринципност обществени и икономически проблеми – всичко това са само една част от тези форми. Поради властващата нерелигиозна система тези хора са подложени на натиск и мъчение от различно естество. Като пример за такъв вид несправедлива тиранична система в Корана е даден периодът на Фараона. Докато Фараонът живеел в огромно богатство и охолство, народът му бил измъчван и насилван. Следният айят ни съобщава това така:

"Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях ­ избиваше синовете им и пощадяваше жените им. Той бе от сеещите развала." (Сура Касас, 4)

В периодите, когато били изживявани големи икономически и обществени проблеми, когато властвало едно несправедливо управление, хората винаги изпитвали нужда от някакъв спасител. Този спасител ще поправи отрицателните страни на системата, в която живеят, ще осигури справедливост, мир, сигурност и ще ги изведе към правия път.

След Моисей (м.н.) синовете на Израил също били изправени пред подобни трудности, те се сблъскали с жестоки управници и били подложени на големи мъчения. Били прогонвани от родината си, били изхвърляни от домовете им и накрая разбрали, че нито идолите, с които съдружавали Бог, нито богатствата им, нито пък прадедите им можели да ги спасят. В резултат на всичко това те започнали да се молят на Бог да им изпрати предводител, който да се пребори с това жестоко управление. Бог отвърнал на тези техни молитви и за владетел им изпратил Талут. В сура Бакара е низпослано следното:

"Нима не видя ти знатните измежду синовете на Израил след Муса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите." (Сура Бакара, 246)

“Не ще откриеш ти промяна в Божието правило”

Това, което научаваме от притчите в Корана за живелите в миналото различни народи, е, че всичко, което им се е случило, е доста сходно. Начинът на живот на хората, ситуациите, в които изпадат, изпращането на пророци като предупредители и най-накрая погубването на тези народи, всичко това е базирано на една и съща основна логика. В съвременните общества е изживяна една много бърза деградация, израждане и развращаване. Живеещите в бедност, мизерия и жестокост хора копнеят за един спокоен живот, в който да властва добрият морал. Вече много ясно се вижда, че справедливост може да бъде осигурена единствено когато този морал бъде интегриран в наличната система, че деградацията може да бъде поправена само от хора, носители на този морал.

Ето така, след такава социална деградация на някогашните народи, Бог е изпратил спасители и след потисничеството ги е дарил с много голямо богатство, изобилие и плодородие. В един от айятите Бог отбелязва, че ще дари с богат и охолен живот народа, който се побои, по следния начин:

"А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили." (Сура Араф, 96)

От този айят, както и от останалите айяти от Корана, които разкриват същия факт, произлиза едно много важно Божествено правило: Единственият път към мира, спокойствието, изобилието и богатството е да се живее според морала на Исляма. Така е било при някогашните народи, така ще бъде и при следващите народи. Там, където няма Ислямски морал, е невъзможно да властват справедливостта, сигурността и принципността. Това е едно Божие правило. А фактът, че не ще открием промяна в божието правило, в Корана е съобщен по следния начин:

“…А когато дойде при тях [Мухаммад като] предупредител, това само увеличи тяхното отвращение, от надменност на земята и лукавство в злината. Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят. И нима чакат друго освен обичая спрямо предците? И не ще откриеш ти промяна в обичая на Аллах, и не ще откриеш отклоняване в обичая на Аллах.” (Сура Фатир, 42-43)

Разпространението на исляма според Корана

Така както споменахме и в предходната глава, когато разгледаме айятите от Корана, виждаме, че Бог е изпращал “спасител” на всеки един от някогашните народи, след като са претърпели дегенерация, израждане и морално падение. Този спасител насочва хората да повярват и да се побоят от Бог и да не Го съдружават с нищо. Ако обаче те упорствали да не повярват, той ги предупреждавал за Божието наказание. За това, че Бог няма да погуби нито един народ, без да го е предупредил, в Корана е съобщено така:

"Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители с напомняне. И не сме Ние угнетители." (Сура Шуара, 208-209)

Времето, в което живеем днес, е време на деградация, време, в което е нараснала материалната и морална поквара, време на извратеност, време, в което властва политическата и икономическа нестабилност, време, през което бездната между бедни и богати е достигнала своите крайни предели. Истината, която научаваме от Корана, обаче е, че след един такъв период Бог ще ни разкрие изход и благодарение на него Ислямът непременно ще бъде разпространен в целия свят, Божията вяра ще надделее над суеверните вярвания. В сура Тауба Бог благовестява своите вярващи раби по следния начин:

"Искат да угасят светлината на Аллах със словата си, но Аллах приема единствено да засияе в пълнота Неговата светлина, дори неверниците да възненавиждат това. Той е, Който проводи Своя Пратеник с напътствието и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори съдружаващите да възненавиждат това. "(Сура Тауба, 32-33)

В сура Нур Бог съобщава, че вярващите, които не съдружават нищо с него, служат Му безрезервно и “вършат праведни дела” (които спазват законите Му, които полагат усилия по неговия път), подобно на тези преди тях, ще бъдат носители на власт и могъщество:

"Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях, и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще служат и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците." (Сура Нур, 55)

Тук има един много важен момент: горецитираният айят ни съобщава за необходимото условие за разпространяването на Божията религия; за съществуванието на вярващи, които служат само на Бог, без да Го съдружават с нищо и които вършат праведни дела по пътя на Господа....

Очакваният спасител

Заключението, което може да направим от казаното дотук, е следното: във всяка епоха Бог приема молитвите на своите раби, които се нуждаят от помощ. Очаква се така както някогашните народи, също и хората, живеещи днес, и тези, които ще живеят в бъдеще, да бъдат избавени от жестокостта на неверието и да им бъдат разкрити прелестите, произлизащи от предписания от Бог морал. Също така се очаква Ислямското общество да напусне периода на деградация, в който е изпаднало, и искрените Мюсюлмани да започнат да оповестяват морала според религията из целия свят. Нещо повече, очаква се Бог, както е правил във всяка една епоха, да изпрати спасител. Този спасител, който ще изведе съвременното човечество “от тъмнините към светлината”, е Божият морал. С една дума, така както Бог е помагал на всеки народ, отсега нататък също ще продължава да помага на хората по земята. Бог е обещал това на рабите си, които са изцяло отдадени и се обръщат с искреност към Него. В айятите е низпослано следното:

"Онези, които бяха прокудени от техните домове без право, само защото казват: “Аллах е нашият Господ!” И ако Аллах не отблъскваше едни хора с други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Аллах е всесилен, всемогъщ. Онези, които, ако ги утвърдим на земята, отслужват молитвата и дават милостинята закат, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното... При Аллах е завършекът на делата." (Сура Хадж, 40-41)

 

You can read Harun Yahya's book Исус Ще Се Върне online, share it on social networks such as Facebook and Twitter, download it to your computer, use it in your homework and theses, and publish, copy or reproduce it on your own web sites or blogs without paying any copyright fee, so long as you acknowledge this site as the reference.
За този сайт | Направи начална страница | Добави към любими | RSS Feed
Всички материали могат да бъдат копирани, отпечатвани и разпространявани с позоваване към тази страница
(c) All publication rights of the personal photos of Mr. Adnan Oktar that are present in our website and in all other Harun Yahya works belong to Global Publication Ltd. Co. They cannot be used or published without prior consent even if used partially.
© 1994 Харун Яхя. www.harunyahya.bg
page_top